Книгите на тема родителство са ценно четиво, което може да ни научи на много, да ни даде съвети как да се справим с различни обстоятелства, различни гледни точки при конфликти и какви ли не други ситуации. Обичам да ги чета, интересна ми е много детската психология и начина на мислене и развитие на децата.
Вече има толкова голям избор, в повечето се повтарят едни и същи заучени фрази, а времето на всички ни е много ограничено, затова ви споделям моите топ 3 книги на тема родителство :
Добре де, имам и още една много любима, която вече не се издава, но ако може да я намерите в библиотека или при приятел задължително я прочетете :
Повече за самите книги :
Самостоятелно дете, или "Как да стана мързелива майка" от Анна Бикова - авторката всъщност има и още една много хубава книга, нещо като продължение на тази, а именно " Мързеливата майка" или как да ускорим развитието на детето си. Горещо ви препоръчвам и двете. Включени са много разбираеми съвети и подходящи примери, четат се много лесно и бързо. Тонът е много приятелски, без да те кара да се чувстваш като "лоша майка" или че не правиш достатъчно.
Самостоятелно дете, или "Как да стана мързелива майка" от Анна Бикова - авторката всъщност има и още една много хубава книга, нещо като продължение на тази, а именно " Мързеливата майка" или как да ускорим развитието на детето си. Горещо ви препоръчвам и двете. Включени са много разбираеми съвети и подходящи примери, четат се много лесно и бързо. Тонът е много приятелски, без да те кара да се чувстваш като "лоша майка" или че не правиш достатъчно.
"Децата не стават самостоятелни, преди майка им да е потиснала перфекциониста в себе си.”
"Родителските амбиции за детето, представата какво трябва да бъде, ни пречат да видим какво е то всъщност."
"Забелязала съм, че много възрастни се плашат от боите. Когато им предложиш да изобразят нещо, те много по- охотно избират моливите - те са по- управляеми, следите от тях няма да се разтекат произволно по листа. Често това е свързано със страха да не излязат от вътрешните си рамки и с желанието да контролират ситуацията. И с желанието да сдържат емоциите си. "
Изкуството да казваш "Не" - Йеспер Юл - много ми хареса, че е кратка и сбита. Без излишна информация, без точене на локуми, напечатана в по- едър шрифт- идеално за заети родители.
"Грижата за малко бебе носи голямо удовлетворение, а усещането, че детето ти има нужда от теб, е много силно и конкретно. Но след двегодишна възраст е също толкова важно и за детето да се чувства ценно за околните и затова се налага родилите да търсят нови начини да се чувстват нужни и ценени."
"Обич не се изчерпва само с нещата, които доставят удоволствие. Обич е да дадеш на детето си това, от което то наистина има нужда, за да живее добре. Точно затова трудното “не”, което изисква от родителя наистина да се преодолее, за да го изрече, често е най- топлият отговор, който едно дете може да получи."
Как да говорим така, че малкото дете да ни слуша - Джоана Фабер - тази книга е с малко по- плашещ обем от 400 стр, но въпреки това се чете много лесно и бързо. Има изключително много реални примери, обхванати са много теми като тези за родителския гняв( съвсем нормално нещо), поява на ново бебе, хапане, ритане, отказ от обличане- доста неща, които обхващат периода от 2-7 години. Повече прочетете тук.
Децата гледат от нас - Сал Сивиър - Още от първите страници на книгата ми направи впечатление, че неща, които са били “верни” и “актуални” преди 20 години са много точни и днес!
“Преди двадесет години всички в градчето или в махалата вярваха в едни и същи неща и морални стойности. Независимо къде отивахме да играем, правилата бяха едни и същи. Всички родители имаха еднакви надежди. Това вече не е така. Всяко семейство си има собствени стандарти. Нашите деца са свидетели на множество варианти на добро и зло и това им действа объркващо.”
Изкуството да казваш "Не" - Йеспер Юл - много ми хареса, че е кратка и сбита. Без излишна информация, без точене на локуми, напечатана в по- едър шрифт- идеално за заети родители.
"Грижата за малко бебе носи голямо удовлетворение, а усещането, че детето ти има нужда от теб, е много силно и конкретно. Но след двегодишна възраст е също толкова важно и за детето да се чувства ценно за околните и затова се налага родилите да търсят нови начини да се чувстват нужни и ценени."
"Обич не се изчерпва само с нещата, които доставят удоволствие. Обич е да дадеш на детето си това, от което то наистина има нужда, за да живее добре. Точно затова трудното “не”, което изисква от родителя наистина да се преодолее, за да го изрече, често е най- топлият отговор, който едно дете може да получи."
Как да говорим така, че малкото дете да ни слуша - Джоана Фабер - тази книга е с малко по- плашещ обем от 400 стр, но въпреки това се чете много лесно и бързо. Има изключително много реални примери, обхванати са много теми като тези за родителския гняв( съвсем нормално нещо), поява на ново бебе, хапане, ритане, отказ от обличане- доста неща, които обхващат периода от 2-7 години. Повече прочетете тук.
Децата гледат от нас - Сал Сивиър - Още от първите страници на книгата ми направи впечатление, че неща, които са били “верни” и “актуални” преди 20 години са много точни и днес!
“Преди двадесет години всички в градчето или в махалата вярваха в едни и същи неща и морални стойности. Независимо къде отивахме да играем, правилата бяха едни и същи. Всички родители имаха еднакви надежди. Това вече не е така. Всяко семейство си има собствени стандарти. Нашите деца са свидетели на множество варианти на добро и зло и това им действа объркващо.”
Няма коментари