"Монтесори от самото начало" ми се стори интересна в началото, в средата ( разбирайте по - голямата ѝ част) тотално ме загуби, краят беше по- приемлив. Цялата книга ми се стори прекалено крайна и изобщо не ми допадна. Привърженик съм на метода Монтесори, но не бих казала, че възпитавам Иван по него. Прилагам го до толкова, че да ми е удобно на мен, не съм склонна да преобразя цялата къща или да си наруша някои мои навици, само за да се “напасна” към метода. Имаше доста категорични изказвания, които не ми се понравиха въобще, понеже не съм човек на крайностите.
Ето какво имам предвид :
Последното нещо, което една млада майка има нужда да чуе/прочете е “как да бъде по- добър родител”. Като такава и като майка с дете с доста проблеменен сън съм много радостна, че нямах времето да прочета тази книга по- рано. На всички ни е ясно, че сънят е много важна част за благосъстоянието не само на детето, но и на цялото семейство. В книгата е обърнато специално внимание на негативните последици за здравето на детето. Някой път детето има други трудности и самостоятелното заспиване не е ключът към тях!
Цитирам още нещо:
Разбирам какво има предвид автора. Идеята е детето да е по- самостоятелно, да уважаваме личното му пространство и т.н. Разбирам! Няма да му се хвърля на врата, докато го виждам, че се е заиграл, но пък детето трябва да бъде гушкано и обичано, а откъсът отново ми звучи прекалено краен и “важен”!
“Колкото по- рано приучите бебето да спи през цялата нощ, толкова по- рано ще можете да станете по- добър родител.”
Последното нещо, което една млада майка има нужда да чуе/прочете е “как да бъде по- добър родител”. Като такава и като майка с дете с доста проблеменен сън съм много радостна, че нямах времето да прочета тази книга по- рано. На всички ни е ясно, че сънят е много важна част за благосъстоянието не само на детето, но и на цялото семейство. В книгата е обърнато специално внимание на негативните последици за здравето на детето. Някой път детето има други трудности и самостоятелното заспиване не е ключът към тях!
Цитирам още нещо:
“Толкова е прекрасен! Аз през цялото време бих се изкушавала да го гушкам. На теб не ти ли се иска?”
“Иска ми се, но се старая да се въздържам. Правя това от уважение. Уважавам това, което той прави.”
Разбирам какво има предвид автора. Идеята е детето да е по- самостоятелно, да уважаваме личното му пространство и т.н. Разбирам! Няма да му се хвърля на врата, докато го виждам, че се е заиграл, но пък детето трябва да бъде гушкано и обичано, а откъсът отново ми звучи прекалено краен и “важен”!
Ако методът ви е интересен препоръчвам книгата "Монтесори за малкото дете" - чете се лесно и бързо. Има лесни и практични съвети, идеи за игри, таблици с дейности и другите.
Няма коментари