Въпреки гръмкото заглавие, моля не си мислете, че едногодишното ми дете прибира всички играчки под конец, изпълнява указания като мини робот и че вкъщи винаги е подредено. Статията е по- скоро с информативна цел. Събрала съм някои идеи, похвати и примерни изрази, които използвам ежедневно и които засега имат ефект.
А каква е целта ? Целта ми не е да науча детето да робува на предмети, а по- скоро да възпитам навици от ранна възраст, да засадя семенцето, надявайки се, че ще ми спести семейни скандали от типа "Аз колко пъти ти казах да си събираш нещата!" поне малко!
Ето и моите тайни:
- Започнах още от ранна възраст, дори и да не е разбирал точно какво правя е виждал действията ми. Преди смяна на обстановката, преди да седнем да ядем, преди да излезнем - винаги оправяме играчките.
- Не очаквам от него да ги събере, докато е във вихъра на играта. За малките деца най- важното нещо е играта и аз нямам никакво намерение да я прекъсвам. За мен игра може да е само с няколко части Лего, но за Иван може да е половината Лего + няколко колички + една жаба( и какво ли още не). Когато го видя, че е загубил интерес и стаята е прилично разхвърлена, значи е време за подредба.
-Не очаквам от него да ги събере за 2 минути. За нас е много лесно да съберем всички играчки по местата им и да ги сортираме за около 2 минути, но за децата това е много сложна задача. Ако има прекалено много играчки, дори може да е непосилна, така че трябва да сме търпеливи.
- Личният пример е много важен. Показвам му кое къде стои, обяснявам, събираме заедно, възхищавам се на неговите подредби, но не само. Личният пример за мен означава и това самата аз да прибирам всяка една лична вещ на нейното място.
- Всяка играчка си има нейното място. "Въртенето" на играчките съм го взаимствала от метода на Монтесори, само че съм си го нагласила по мой си начин. Иван има детски кът в неговата стая ( която сега се използва само за това), както и в хола, тоест има на показ повече играки, от това, което се препоръчва при метода. Както казах - не обичам да изпадам в крайности, но определено виждам някакъв резон в това да има достъп до определен брой играчки. По- лесно е за концентрация, по - лесно е да видиш кое му е интересно и кое не, по- лесно е да обърнеш внимание на игри за развитие на определени дейности ( тип фина моторика), по- лесно е и за събиране !
- Старая се да покажа, че прибирането на играчките е нещо забавно, а не задължение. Измислям различен тип игра, примерно колко коли ще прибереш( и започвам да броя, Иван в момента обожава това!), знаеш ли къде стоят топките, тази самотна играчка си търси другата половинка, колко бързо можем да приберем играчките, ти донеси кутията, аз ще прибера книжките и подобни.
Използвам изрази като:
Хайде да паркираме всички коли по местата им, за да могат да са готови за нови пътешествия.
Ти прибра по- голямата част от количките. Аз ще прибера останалите. - ако има прекалено много разхвърляни неща, детето може да се затрудни.
Щом си събереш пъзела, ще имаш място за игра с количките - това е за случаите, в които има доста разхвърляни неща и виждам, че вече е загубил интерес към тях и тръгва да се занимава с нещо ново.
Щом съберем играчките, ще отидем да ядем - това си е закон ! 😂
Не очаквам от него да ги събере изобщо. Подканвам го, изчаквам, но не правя проблем, ако не ги събере и не изпадам в крайности. Днес му се събират, утре не- съвсем нормално.
Знам, че е много лесно да сравняваме децата си, особено из социалните мрежи, но нека не забравяме, че всяко дете е различно!
💛
Последвайте ме Facebook | Instagram | Youtube | Bloglovin
*Линковете са добавени за ваше улеснение и аз не печеля нищо от тях.*
Няма коментари