Летяхме от София до Париж Beauvais с Wizz air. Запазихме си билетите около 2 месеца преди пътуването, директно от сайта им. Летището е на 90-100 км. от Париж, така че от там до него трябваше да хванем трансфер. Цената на билета му беше 17 евро, в посока. Този билет може да се купи и онлайн, но ние решихме, че ще го вземем на място. За малко повече от час бяхме на гара Porte Maillot. От там вече главно разчитахме на метрото. На връщане пак от тази спирка в Париж до летището, като е препоръчително автобусът да се хване 3 часа преди полет, но ние тръгнахме малко по-рано.
Спахме в хотел Paris Lafayette, който беше малък, спретнат и уютен. Локацията му е на топ място, на 2 мин от метрото и кварталът е страхотен за разходки. Стаята беше много малка, както и банята, но ние така или иначе не се задържахме там, така че не ни трябваше нищо по- фенси. Закусвахме в хотела, където всяка сутрин ни очакваха прясно изцеден портокалов сок, топли кроасани, кафе и още вкусотии. Да не забравям и мраморните маси!
Предимно кроасани 😅 За обяд хапвахме нещо набързо и каквото видим по път- франзели, паста, сьомга. Едната вечер решихме да отидем на ресторант, който имаше 1 звезда Michelin. Там ядохме хайвер, ролца от раци, стриди, пробвахме различни сирена, както и телешко. Разбрах, че стридите не са моето нещо и като цяло, че нашите "мастър шефове" се представят доста добре. Аз най- често наблягах на сладките работи, знаете си ме. Макарони, сладолед и тартове- това вече е по моята част!
За билетите?
Запазихме си билети за почти всички места, които искахме да посетим. Закупените предварително билети не винаги са по- изгодни, но спестяват време от висене на опашки за закупуването им.
Предварително купихме билети за :
* Лувъра- от официалния сайт - цък. Лувърът не работи във вторник и отваря в 9 часа. Ние бяхме там към 8:45 и имахме късмет, защото след нас опашката стана доста голяма. Два билета бяха 34 евро. Мястото е огромно и ако разбирате от изкуство, може би 1 ден няма да е достатъчен. Ние прегледахме и минахме през всичко набързо, защото изкуството не е силната ни страна, но все пак се порадвахме на изключително живописните картини, както и украшения. Картината на Мона Лиза въобще не ме впечатли, ако трябва да съм честна. Външната част на Лувъра е в пъти по- красива. Около Мона Лиза имаше прекалено много китайци, самата картина е обградена и не може да се види отблизо.
* Версай- отново от официалния сайт . Двата билета за тук бяха 54 евро. Пристигнахме към 10:30 и ни очакваше адски дълга опашка, но поне нещата се случваха бързо и загубихме само около 45 минути в чакане! Ако можете да отделите цял ден на това вълшебно място ще е страхотно. Ние нямахме толкова и постояхме едва няколко часа, но с удоволствие бихме се върнали да му се порадваме отново. Самият дворец е доста кичозен и щедро украсен, но и той има своята магия. Градините са великолепни, буквално спиращи дъха. Нещо толкова "простичко", а в същото време уникално красиво, магнетично и спокойно!
* Дисниленд - пак директно от сайта на Дисни, като за там си избрахме билетите и за двата парка - Disneyland park и Walt Disney Studio park. Тук цената за два билета беше 146 евро. Те отварят в 10, но ние още в 10 без 15 бяхме вътре.
* На място си купихме билетите за Айфеловата кула, защото онлайн вече бяха изчерпани. Отидохме към 2 часа и стояхме на опашка около 20 минути. Билетите до върха бяха по 25 евро на човек. По принцип си купихме билети до горе, но така и не стигнахме до там. Асансьорът се клатеше доста още на 2рия етаж и не бяхме достатъчно облечени, за това решихме да си останем на 2рия етаж. На върха ще се върнем някой друг път!
* Другият билет, който купихме от там беше за разходка по Сена с лодка. От двете страни на Айфеловата кула има богат избор от такива лодки. Билетите ни бяха по 15 евро на човек. Ние се качихме в 9 часа вечерта и точно когато се връщахме запалиха светлините на кулата, така че мисля, че сме избрали най- подходящия час.
* Карта за метрото - купихме си карта за всички линии и възможни варианти за транспорт, защото пътувахме с метро, влак, RER( техен си модерен "смесен" транспорт) и постоянно сменяхме линиите на метрото. Тук много ще се отклоня за да ви разкажа една случка, та който не му се чете може да прескочи. Историята е следната :
Пристигнахме в Париж около 40 минути по- късно от планираното. Навън си вали обилно, а ние сме по къси гащи. Оказа се, че ако имаме снимки можем да си вземем карта за метрото на значително по- изгодна цена. За щастие- има фото буут в метрото. За нещастие- той работи само с банкноти от по 5 евро, а ние нямаме такива (note to self - следващият път си вземи поне една такава банкнота). Решаваме да се разходим малко и да потърсим някой, който да ни развали парите. Навън все още вали! Минаваме през пицария, бутка за вестници, магазини, но никой не благоволи да ни развали парите. Тъпо, но решаваме, че няма да се ядосваме. Все пак си е наш пропуск, че не помислихме за дребните и за снимките. Вече сме и леко мокри, така че решаваме да се върнем в метрото и просто да платим пълната сума на билетите. Дотук всичко добре! Тръгваме към нашата линия. Аз вървя зад Георги. Метрото идва, но е много модерно и има двойни врати, които много бързо и рязко се затварят. Георги се качва и в този момент чувам сигналът, че вратите се затварят и решавам, че няма да рискувам. Обаче явно лицето ми е говорило съвсем друго, защото момчето до Георги се разсмя с глас. Предполагам съм имала леко изумена/учудена и крайно шокирана физиономия, но все пак успях да прикрия учудването си с ръка. Слава богу, нямах много време за паника, защото следващият влак дойде след 2 минути и с Георги се намерихме на следващата спирка. Ненужно да казвам, но при всяко следващо влизане и слизане от метрото държах Георги за ръката. Това обаче е моята версия на историята. Георги я разказва по друг начин и за него аз съм решила да го оставя сам в метрото! 😀😀😀
Багаж ?
Следващият път няма да си нося пресата за коса, а на нейно място ще сложа шал и някоя шапка. Със сигурност ще взема и шлифер. Вече разбирам защо парижанките често носят шапки - там често си подухва и времето е по- хладно.
Париж е шумен. Често можеш да чуеш клаксони или сирени, все пак е голям град. Но това трае едва няколко минути и след това всичко се връща към нормалния си ритъм. Всичко е изключително красиво. Париж е град, който или те омагьосва за цял живот или не. Няма средно положение. Ненужно да казвам, че аз приспадам към първата графа. 💜💜💜
Няма коментари