С много труд, търпение и още търпение, Иван заспива в кошарата си и спи там цяла вечер ( заспивал е на гърда, с биба, без биба, с носене, с бутане на кошара, с ходене + ергораница, в кошара с тупане по дупето, върху мен, до мен, спеше с нас на спалнята - общо взето всичко!). Усетих, че вече е дошъл моментът да го оставя, а ето и какво смятам, че помогна :
- Много говорене! Една седмица обяснявах, че ще спи при баба и леля, ще го оставим и на другия ден ще го вземем. Питах го дали иска да ходи на гости, да спи при леля, да види зайчето.
- Любима играчка и чувалче за сън- неща, които вече са му познати и му дават спокойствие.
- Любимите му книжки за сън също бяха част от багажа, отново за да се спазва рутината и да му е по- сигурно.
- Бях дала ясни инструкции как се случват нещата с рутината- вечеря, гърне + книжка + миене на зъби, смяна на памперс, обличане на пижама и чувалче, книжки и казване на лека нощ. С тази рутина сме вече почти година и Иван свързва всички тези дейности със съня и това много му помага да се подготви.
- Показах му новата кошарка, обясних, че ще спи в нея, когато е на гости ( стигнахме до извода, че повече му харесва от дървената и сега спи в нея и вкъщи, защото много се върти и преди постоянно се удряше в дървените части, въпреки че има обиколници...)
Моята майка имаше голям мерак Иван да спи при тях и постоянно ми го повтаряше, но докато аз не усетих, че сме готови- не се поддадох. Слушайте своя собствен глас, една майка познава най- добре детето си. Тези гостувания се надявам да го направят по-адаптивен, да му покажат, че може да се оправи сам( или по- скоро без мен😃). Първото преспиване е минало с 5 минутно мрънкане, а на второто е заспал без никакъв протест, за 10 минути и е изкарал цяла нощ без адаптирано мляко- на това аз му викам ЧУДО!
Ние се досещахме, че вече използва млякото повече за успокоение, но не искахме да насилваме нещата и чакахме някакъв знак. Е, получихме го и се заредих с много търпение, че ще премахваме нощните хранения! Първата вечер имаше протест около 2 часа, които ми се сториха безкрайниии- мрънкане, викане, сълзи, сополи. 😰 И аз не знам как успях да остана спокойна, но през цялото време му говорех, че разбирам, че му е трудно, че не разбира защо нещата не се случват по стария начин, че е за негово добро, че ще дадем шишетата на бебе Гого, защото той вече му е батко.. и така! Вече почти цяла седмица без мляко, продължава да се буди на интервали от 3/4 часа, но успява да заспи сравнително бързо.😮
Та, спането вкъщи е една идея по- добре, не е идеално, но съм доволна и на този прогрес! Пиша този пост, за да ви кажа, че трудностите отминават, но детето трябва да е готово за това! Имах чувството, че този период при нас няма да отмине скоро, но сме една крачка по- близо до заветния самостоятелен и спокоен сън.. или поне така се надявам ! 😂🙏🍀 Нашият опит с гостуването у баба се оказа доста печеливш за всички страни!
Няма коментари