Бременността ми беше нещо, което реших да запазя в тайна, колкото се може по- дълго. Споделих за нея едва към средата ѝ. А сега, след като вече всичко завърши с добър край, реших и да напиша няколко думи за самия период, как ми се отрази на мен и как се чувствах като цяло.
🤰🏻Първият месец мина без даже да разбера, че съм бременна .. 😄 Освен, че започнах да се будя със зверски глад ( а преди не закусвах) и усещах дискомфорт в гърдите, ниско отдолу, което беше първото нещо, което ми подсказа, че може би съм бременна.
🤰🏻Вторият беше по- тежък. Повръщах общо взето денонощно, бях на косъм да вляза в болница, но ми се размина. Все още не мога да ям риба, защото това беше първото нещо, от което повърнах и съм се отвратила тотално! Тогава бях много притеснена, че за бебенцето не остава достатъчно храна, но както разбрах - то си е взело неговото. 😄 Този период беше най- стресов от цялата бременност, но един ден се събудих и той беше вече зад гърба ми. Това, което ми помагаше за кратко беше :
- да хапвам, още преди да съм станала от леглото. По едно време ми помагаха препечени филийки с шоколад, после солети или някакви бисквитки, после и това спря да работи.
- ако трябваше да пътуваме някъде или имах да върша повече работа пиех малко кола- това винаги ми помагаше, но гледах да не го правя всеки ден и да не прекалявам като цяло, за да не се отрази много, много на бебето.
-моят личен лекар ми изписа две хомеопатични лекарства, които ми помагаха леко, поне да не ми се гади при вида на храна.
- приемах течности на чести интервали и на малки глътки, за да не се обезводня тотално.
🤰🏻 През третия месец повръщането започна да намалява и в момента, в който влязох в 12та седмица изчезна от раз! Беше готино да не повръщам и да се чувствам отново себе си. Имала съм случаи, в които съм повръщала в парка, в колата, пред нас, до нас, в банята.. абе, общо взето повръщането го бях приела вече и ходех навсякъде подготвена. Винаги с мен имах вода, торбички, кърпички, ментови бонбони и дребни неща за хапване.
- Изкарах си редовната хрема, която карам всяка година - нос, кихане, сълзене и парене на очите и леко зачервено гърло. Отново приемах 2 вида хомеопатични лекарства за носа и очите. За гърлото си правех запарки от лайка, както и гаргара от топла вода, сол и оцет.
Корем все още нямах и носех стандартните си дрехи, дори бях отслабнала с 2 кг, заради цялото повръщане.
🤰🏻 Четвърти и пети месец изобщо не ги усетих. Не усещах умора, нямах постоянен глад или резки промени в настроенията. Спях си спокойно, лицето ми започна да се изчиства- все едно не съм бременна. Само малкото коремче, което започна да се появява към средата на 5тия месец и леките движения вътре в него, подсказваха, че нещо се случва.
🤰🏻 През шестия месец се записах на "Училище за бременни"( в Хасково) - мястото, което ме подготви и ми помогна да се чувствам една идея по- спокойна. Там си говорихме за самото раждане, за кърменето, за хигиената на бебето. Къпахме кукли на чешмата и във ваничка, правихме масаж, сменяхме памперси, дрешки, обработвахме пъпче - всичко! Водеше го една акушерка, която всяка седмица разправяше интересни истории от родилния дом. Показа ни различни техники за дишане при естествено раждане ( което при мен така и не се получи, но все пак бях подготвена!). Всеки курс завършваше с гимнастика, раздвижване и кратък масаж. Тръгвах си направо преродена( най- вероятно заради масажите, защото болките в гърба вече се бяха появили). Стараех се да се движа максимално много и да съм колкото се може по- активна.
🤰🏻 През седмия месец положението с гърба не се беше подобрило много. Имала съм вечери, в които ставах да спя на дивана, защото само там ми беше удобно. Дългите разходки вече бяха малко по- трудни, защото кръстът много започваше да ме боли. Това е единственото нещо, за което мога да се оплача.
🤰🏻Вторият беше по- тежък. Повръщах общо взето денонощно, бях на косъм да вляза в болница, но ми се размина. Все още не мога да ям риба, защото това беше първото нещо, от което повърнах и съм се отвратила тотално! Тогава бях много притеснена, че за бебенцето не остава достатъчно храна, но както разбрах - то си е взело неговото. 😄 Този период беше най- стресов от цялата бременност, но един ден се събудих и той беше вече зад гърба ми. Това, което ми помагаше за кратко беше :
- да хапвам, още преди да съм станала от леглото. По едно време ми помагаха препечени филийки с шоколад, после солети или някакви бисквитки, после и това спря да работи.
- ако трябваше да пътуваме някъде или имах да върша повече работа пиех малко кола- това винаги ми помагаше, но гледах да не го правя всеки ден и да не прекалявам като цяло, за да не се отрази много, много на бебето.
-моят личен лекар ми изписа две хомеопатични лекарства, които ми помагаха леко, поне да не ми се гади при вида на храна.
- приемах течности на чести интервали и на малки глътки, за да не се обезводня тотално.
🤰🏻 През третия месец повръщането започна да намалява и в момента, в който влязох в 12та седмица изчезна от раз! Беше готино да не повръщам и да се чувствам отново себе си. Имала съм случаи, в които съм повръщала в парка, в колата, пред нас, до нас, в банята.. абе, общо взето повръщането го бях приела вече и ходех навсякъде подготвена. Винаги с мен имах вода, торбички, кърпички, ментови бонбони и дребни неща за хапване.
- Изкарах си редовната хрема, която карам всяка година - нос, кихане, сълзене и парене на очите и леко зачервено гърло. Отново приемах 2 вида хомеопатични лекарства за носа и очите. За гърлото си правех запарки от лайка, както и гаргара от топла вода, сол и оцет.
Корем все още нямах и носех стандартните си дрехи, дори бях отслабнала с 2 кг, заради цялото повръщане.
🤰🏻 Четвърти и пети месец изобщо не ги усетих. Не усещах умора, нямах постоянен глад или резки промени в настроенията. Спях си спокойно, лицето ми започна да се изчиства- все едно не съм бременна. Само малкото коремче, което започна да се появява към средата на 5тия месец и леките движения вътре в него, подсказваха, че нещо се случва.
🤰🏻 През шестия месец се записах на "Училище за бременни"( в Хасково) - мястото, което ме подготви и ми помогна да се чувствам една идея по- спокойна. Там си говорихме за самото раждане, за кърменето, за хигиената на бебето. Къпахме кукли на чешмата и във ваничка, правихме масаж, сменяхме памперси, дрешки, обработвахме пъпче - всичко! Водеше го една акушерка, която всяка седмица разправяше интересни истории от родилния дом. Показа ни различни техники за дишане при естествено раждане ( което при мен така и не се получи, но все пак бях подготвена!). Всеки курс завършваше с гимнастика, раздвижване и кратък масаж. Тръгвах си направо преродена( най- вероятно заради масажите, защото болките в гърба вече се бяха появили). Стараех се да се движа максимално много и да съм колкото се може по- активна.
🤰🏻 През седмия месец положението с гърба не се беше подобрило много. Имала съм вечери, в които ставах да спя на дивана, защото само там ми беше удобно. Дългите разходки вече бяха малко по- трудни, защото кръстът много започваше да ме боли. Това е единственото нещо, за което мога да се оплача.
🤰🏻 Осмият и деветият месец минаха доста неусетно, макар че по-голяма част от тях изкарах вкъщи, заради вируса. Все пак се стараех да правя упражнения и да не се залежавам прекалено дълго. Към края на 8мия месец спрях да шофирам, защото коремчето вече ми пречеше. Сериозният апетит се появи чак в 9тия месец и това си пролича и по качените килограми. До 8мия месец бях качила само 9 кг, а в края на 9тия месец вече бяха станали 16. Доста се бях подула към края, ставането от леглото ми беше трудно, но успявах да си обуя сама обувките!
Имах прекрасната възможност да се порадвам максимално на този така специален период и да имам сравнително леко бременност. На всички бъдещи мами бих казала, че не е толкова страшно и всичко си заслужава! С тази публикация слагам началото и на нова рубрика в блога, в която смятам да споделям различни идеи и съвети, свързани с майчинството и родителството.
💛
Няма коментари