...4 дни до заминаването(вече 2). Не е реално колко бързо минава времето.Не вярвах,че толкова много ще се притеснявам от неизвестното.Сбогуването с близките ми-никак не помага.
Не заминавам далеч за първи път,но този път има нещо различно.Чувството,че ще прекося половината свят ме побърква.Неизвестното ме обърква,но и радва.Опитвам се да съм спокойна,искам да се радвам за бъдещите преживявания..но е доста трудно!
Коремът ми е на кълбо.През главата ми минават мисли като "Ами ако не успея?Ако не издържа?Ако не се справя?"
Сигурно ще е трудно,сигурно ще имам пречки,но не е ли това смисълът на живота ? Не е ли идеята да предизвикваме себе си и да откриваме,колкото се може повече неща около нас?
Трудно е да излезеш от комфортната си зона,да се пречупиш и да скочиш в неизвестното.Трудно,но не невъзможно.
Пишейки тези редове през сълзи искам да ви споделя,че реших да предизвикам себе си докрай. Да загърбя лудите и "алкохолни" лета по родното Черноморие. Да изоставя любимото си слънце и безкрайното море.
И да го заменя с нещо неизвестно,далечно и на студено- Аляска!!
Скрита реклама на Usit Colours :D |
Няма коментари